Общо обяви: 628 Общо потребители: 171719

Един различен, един особен, един… объркващ свят.

Беше късно. Тъма обвиваше града. Никога няма да забравя онази топлина, която ме обгърна, когато излязох от летището. Самота се беше загнездила в мен, но въпреки всичко намирах сили и надежда да гледам с любопитство света, в който идвах. Един различен, един особен, един… объркващ свят.

Усмивките ми бяха някак пресилени, надсмивах се на света за глупостта му и се смеех на себе си, опитвах се да се шегувам, но не винаги ми вървеше. Зад мен, точно след проверката на паспортите, вървеше мъж. Бе висок и черен, мургав, не негър, да не бъда разбрана погрешно. Очите му бяха като мънистени топчета, кръгли и блестящи, а цветът им беше неопределим- като на буреносно небе- между черно и синьо. Косите му дълги до раменете, на вълни и някак сплъстени. Допадна ми мъжът, но не го бях виждала в самолета и това леко ме притесни, вървеше след мен, а не каза нищо, само ми кимна и се спрях като попарена.

– Здравейте! Казвам се Антония. Предполагам, че чакате мен?
– Всъщност да, Антония Берова, нали така?
– Точно!
– Чудесно! Значи съм Ви улучил по снимката, която ми беше предоставена. Името ми е Себастиан. Приятно ми е да се запознаем!

Топлината продължи да ме поглъща, макар че навсякъде беше климатизирано, имаше охладителна система, но ето… някакъв ток ли мина през мен, какво ли… цялата просто се изпотих, притесних се и почувствах необходимост просто да се облегна на стената и да изчакам.

Намирахме се в залата за пристигащи, имаше много хора, всички говореха на чужди езици и докато се огледам и осъзная, разбрах, че човекът, онзи Себастиан, го нямаше…

– Е, сега вече стана интересно…- промълвих си аз под носа, а после седнах на едно свободно място и се заоглеждах. Мъжете бяха различни, с кърпи на главите, без кърпи, в костюми, жените също не бяха от едно тесто. Както имаше и руси и бели, така имаше и негърки с пищни форми и големи, естествени гърди. Аз самата бих се сложила по- скоро в негърския стандарт- доста едра, пищна, но с не много големи гърди. Косите ми не бяха дълги, но пък бяха естествено светли, както и очите. Но цялото ми същество в момента излъчваше умора, чувствах се преуморена от контактуване, от пътуване, от нови хора, нови гледки.

– Хей, май Ви се спи?- Дочух пак гласа на онзи мънистоок мъж, изправих се, кимнах му с вяла усмивка и тръгнах след него. Някъде на паркинга, той спря и се огледа. Навсякъде имаше коли и то все скъпоструващи, маркови. Зачаках го, а той държеше ключът с алармата в ръката си и се чудеше къде беше колата. След малко ми викна, че я е намерил и се запътих след него. – Сега вече ще Ви отведа в хотелската стая. Там ще можете да си починете на спокойствие.

– Хотелска стая? Мислех, че ще имам апартамент…
– Но още не са Ви намерили апартамент, ще трябва да почакате малко. Нещата не стават толкова бързо тук!

Въздъхнах леко разочаровано, но все пак фактът, че ми осигуряват хотелска стая малко ме облекчи и виждайки джипа на Себастиан, отворих вратата и без притеснение се качих на задната седалка. Отпуснах глава на облегалката и като че ли мигновено съм заспала. Моментите ми се губят, помня само, че мъжът ме питаше нещо, но тъй като изобщо не бях в съзнание да му отговоря, дори и не съм се опитвала да го слушам. И така, докато не се събудих и открих, че сме спрели. Всъщност голяма грешка бе, че не попитах колко път има до града, защото сега нямах никаква представа нито къде съм, нито колко време ще пътуваме още. Огледах се и отново притворих очи, после погледнах през прозореца, но не видях никого. Реших да сляза да се поразтъпча малко и отворих вратата. Явно мъжът бе някъде наблизо, защото не си бе позволил да ме заключи вътре. Бяхме спрели на отбивка по магистралата, а зад мантинелата имаше доста гъсти дървета и почти нищо не се виждаше. ‘Може би е спрял за нещо, знам ли…”, казах си аз, после прескочих мантинелата и точно зад третото дърво видях сакото на мъжа и широкия му гръб. Беше на няколко метра от мен и реших да го видя, извиках му, а после бързо стигнах до него, а той като гръмнат се обърна и се опита бързо да си вдигне панталона.

– Упс… – изписках аз и още преди да съм стигнала до него, дадох кръгом и назад и се затичах към колата. Мъжът бързо се приведе в приличен вид, а после се запъти към колата. Аз вече бях влязла вътре и малко смутено гледах на другата страна. Не знаех какво да кажа, в подобни ситуации никога досега не бях попадала и малко се притеснявах какво да му кажа. – Съжалявам…- измърморих и пак затворих очи.

Себастиан не каза нищо, просто седна на предната седалка, усмихна се малко смутено и потегли. По пътя макар вече да не ми се спеше, се правех на заспала, но с едно око го гледах и анализирах. Себастиан бе хубав мъж от немски произход, но корените му не бяха немски, в чертите му имаше нещо индийско и американско, може би смесица. Тялото му беше едро, мускулесто, но не прекалено, имаше си мъжката осанка. Когато го възпрях преди малко, погледът ми за миг мярна мургавия член в ръката му и мисълта за него не ми излизаше от главата. Опитах се да се отърся от всички подобни мисли, но онази топла влага между бедрата все ме връщаше към него. Затворих очи и пред очите ми заигра голото му тяло… Представих си ни заедно във ваната, той седнал вътре, а аз в него, нанизвайки се на члена му, онзи мургавия, който бях видяла в ръката му… Телата ни се галеха едно в друго, той държеше гърдите ми, мачкаше ги, а аз прегръщах мокрото му хлъзгаво тяло и го целувах по скулестото лице. Дали бях заспала или всичко това бе просто фантазия, изпълваща съзнанието ми така и не разбрах, но в един момент усетих как ръката му погали косите ми и веднага трепнах.

– Какво правиш?- запитах без да мисля.
– Пристигнахме, време е да слизаш.

Погледнах през прозореца, бяхме стигнали някаква голяма селска къща, поне на мен ми изглеждаше като такава. Покривът й бе с редени керемиди, хубава и стегната, старинно направена. Себастиан смъкна багажа ми от багажника и го затътри навътре, а аз го последвах.

– Здравейте, стая на името на Антония Берова.
– Да, стая 104. На първия етаж в дъното. Моля попълнете това.- каза възрастната усмихната дама на рецепцията и ми подаде бланката. Написах данните набързо, а през това време Себастиан понесе багажа ми натам.

– Себастиан, изчакайте ме, моля ви…- извиках аз и той се спря и остави куфара. След като попълних всичко и го върнах на рецепционистката, се затичах след него и той ме поведе към стаята ми.

Мястото наистина бе великолепно, някак отдалечено, самата стая беше доста уединена. Допадна ми и то доста. Не беше много голяма, мъжът остави куфара ми до леглото, а после се запъти към банята за да ми я покаже. Отвори ново- боядисаната врата и влезе, а след него влязох и аз, инстинктивно затваряйки вратата. Той се обърна и ме загледа, а аз се извиних и малко сконфузена от неприличните си мисли се обърнах и сложих ръка на бравата.

– Май…- въздъхнах аз, откривайки невъзможността да я отворя- май сме се заключили…

Себастиан се обърна към мен с неразбиране и аз се принудих да повторя:

– Не мога да я отворя, мисля, че е заключена.

Той ми направи знак да се преместя, а после се опита да отвори. И неговият опит беше неуспешен.

– Не мога да разбера. Заключена ли е или просто заяжда…
– Мисля, че… – се опитах да кажа аз- мисля, че не знам. Може би е заключена, но в това няма логика, никаква при това, а ако заяжда все някога ще се отвори.
– Все някога?

Думите ми не се харесаха на Себастиан. Той въздъхна недоволно и замахвайки силно към вратата, неволно отърка ръка в гърдите ми. Цялата настръхнах, а гърдите ми се раздуха, зърната ми набъбнаха като че поставени зърна във вино.

– Извинявай!- изрече Себастиан, но аз не му обърнах внимание, опитвах се да не го гледам, да си представя, че не е заключен с мен в банята, защото мислите и фантазиите ми бяха започнали да ме размекват и да ми влияят ужасно много… Готова бях да направя някоя глупост.

Добавена на от:

Етикети:

69 Общо преглеждания, 1 за днес

22 /25 /5

  

Сходни статии

Виж други обяви

Вашият коментар

Видео

Времето в София

Времето в София

Вип обяви